Борисов пред руско издание: България реши проблема с незаконните мигранти
България съумя да реши казуса с мигрантите и да спре притока им по „ балканския маршрут ”. Това споделя министър председателят Бойко Борисов пред съветския ежедневник „ Известия ”.
Специална роля в решаването на въпроса е имала Турция и с помощта на политиката на турския президент Реджеп Тайип Ердоган в последната година и половина границата не е пресечена от нито един противозаконен мигрант.
Миграционната рецесия ще бъде съществена тематика на срещата на водачите на Евросъюза (ЕС) на 28 и 29 юни, като изданието отбелязва, че България ръководи половин година Съвета на Европейски Съюз.
„ София спря бежанския поток по „ балканския маршрут ”, споделя Борисов и отбелязва географското състояние на страната като външна граница на Европейски Съюз.
Той разяснява, че значима роля за решаването на казуса с противозаконната миграция е имало съглашението за бежанците, подписано сред Брюксел и Анкара през 2015 година Там бе планувано Турция да затвори границите си за мигрантите в посока Европейски Съюз против финансова поддръжка за тяхната прехрана, ускорени дейности по безвизовия режим и интеграция в Европейски Съюз.
Според Борисов съглашението с Турция би трябвало да работи, макар твърдата изразителност на политиците от Западна Европа във връзка с Ердоган. По думите му към този момент съвсем две години Анкара извършва всички договорености.
Благодарение на турската политика за последната година и половина миграцията в България доближи на практика нулево равнище, отбелязва Борисов.
Той дава образец със случай, когато от Одрин към България са тръгнали 40-50 хиляди мигранти. Турското управление, по думите на министър-председателя, ги е пренасочило към бежанските центрове в Истанбул.
Премиерът отбелязва и построяването на стената по границата с Турция, като я назовава защитно оборудване и прави прилика с тази сред Унгария и Сърбия. Заграждението е с дължина 237 км и е оборудвано с видео- и термокамери. Отскоро гранична полиция употребява 80 нови джипа Nissan.
„ Известия “ отбелязва, че българското председателство на Съвета на Европейски Съюз завършва в края на юни, а тематиката за миграцията, която в последно време се разисква с нова мощ, е станала един от основните въпроси в навечерието на срещата от 28–29 юни.
Борисов добавя, че българското държавно управление предлага дейности в три посоки във връзка с миграцията.
Първо, да бъдат предпазени границите на Европейски Съюз, с цел да не се постанова построяването на заграждения в Европа, както към този момент направи Унгария. Според Борисов е належащо да се ускори защитата на външните граници, като се трансферират повече кораби, гранични чиновници и даже представители на въоръжените сили.
Второто направление в българската идея е основаването на центрове за бежанци отвън Европейски Съюз на безвредна територия.
Хората, бягащи от войната, би трябвало да се намират в специфични центрове, където биха получили цялата нужна помощ до приключването на военните дейности, с цел да се върнат след това в родните си градове, отбелязва Борисов. Що се отнася до икономическите мигранти, в случай че в европейските страни няма потребност от трудови запаси, те би трябвало да бъдат върнати по домовете им.
Трето, интернационалната общественост би трябвало да реши казуса с бедността и непрекъснатия растеж на раждаемостта в Африка.
Миграционният въпрос е директно обвързван с тези три аспекта, акцентира българският министър председател.
По публикацията работи: Надежда Бочева
Специална роля в решаването на въпроса е имала Турция и с помощта на политиката на турския президент Реджеп Тайип Ердоган в последната година и половина границата не е пресечена от нито един противозаконен мигрант.
Миграционната рецесия ще бъде съществена тематика на срещата на водачите на Евросъюза (ЕС) на 28 и 29 юни, като изданието отбелязва, че България ръководи половин година Съвета на Европейски Съюз.
„ София спря бежанския поток по „ балканския маршрут ”, споделя Борисов и отбелязва географското състояние на страната като външна граница на Европейски Съюз.
Той разяснява, че значима роля за решаването на казуса с противозаконната миграция е имало съглашението за бежанците, подписано сред Брюксел и Анкара през 2015 година Там бе планувано Турция да затвори границите си за мигрантите в посока Европейски Съюз против финансова поддръжка за тяхната прехрана, ускорени дейности по безвизовия режим и интеграция в Европейски Съюз.
Според Борисов съглашението с Турция би трябвало да работи, макар твърдата изразителност на политиците от Западна Европа във връзка с Ердоган. По думите му към този момент съвсем две години Анкара извършва всички договорености.
Благодарение на турската политика за последната година и половина миграцията в България доближи на практика нулево равнище, отбелязва Борисов.
Той дава образец със случай, когато от Одрин към България са тръгнали 40-50 хиляди мигранти. Турското управление, по думите на министър-председателя, ги е пренасочило към бежанските центрове в Истанбул.
Премиерът отбелязва и построяването на стената по границата с Турция, като я назовава защитно оборудване и прави прилика с тази сред Унгария и Сърбия. Заграждението е с дължина 237 км и е оборудвано с видео- и термокамери. Отскоро гранична полиция употребява 80 нови джипа Nissan.
„ Известия “ отбелязва, че българското председателство на Съвета на Европейски Съюз завършва в края на юни, а тематиката за миграцията, която в последно време се разисква с нова мощ, е станала един от основните въпроси в навечерието на срещата от 28–29 юни.
Борисов добавя, че българското държавно управление предлага дейности в три посоки във връзка с миграцията.
Първо, да бъдат предпазени границите на Европейски Съюз, с цел да не се постанова построяването на заграждения в Европа, както към този момент направи Унгария. Според Борисов е належащо да се ускори защитата на външните граници, като се трансферират повече кораби, гранични чиновници и даже представители на въоръжените сили.
Второто направление в българската идея е основаването на центрове за бежанци отвън Европейски Съюз на безвредна територия.
Хората, бягащи от войната, би трябвало да се намират в специфични центрове, където биха получили цялата нужна помощ до приключването на военните дейности, с цел да се върнат след това в родните си градове, отбелязва Борисов. Що се отнася до икономическите мигранти, в случай че в европейските страни няма потребност от трудови запаси, те би трябвало да бъдат върнати по домовете им.
Трето, интернационалната общественост би трябвало да реши казуса с бедността и непрекъснатия растеж на раждаемостта в Африка.
Миграционният въпрос е директно обвързван с тези три аспекта, акцентира българският министър председател.
По публикацията работи: Надежда Бочева
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ